„ЖИЗНЬ МИМОЛЕТНОЕ ВИДЕНЬЕ...”
Николай Угодник
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВОТЪТ САМО МИГ СЕ РЕЕ
Животът само миг се рее.
Вълнички плахи в кръг кръжат.
Привечер късно слънце тлее.
Изгаря в идващ здрач салют.
Движение безмълвно дебне.
В небето – чезнещи следи.
Прикосновение вълшебно.
Душевен бяг неудържим.
Изчезва всичко, но се връща
в зелено пролетно стъбло.
И аз ще се изгубя, също
като въздишка на стъкло...
Ударения
ЖИВОТЪТ САМО МИГ СЕ РЕЕ
ЖивОтът сАмо мИг се рЕе.
ВълнИички плАхи в крЪг кръжАт.
ПривЕчер кЪсно слЪнце тлЕе.
ИзгАря в Идвашт здрАч салЮт.
ДвижЕние безмЪлвно дЕбне.
В небЕто – чЕзнешти следИ.
ПрикосновЕние вълшЕбно.
ДушЕвен бЯг неудържИм.
ИзчЕзва всИчко, но се врЪшта
в зелЕно прОлетно стъблО.
И Аз ште се изгУбя, сЪшто
катО въздИшка на стъклО...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Угодник
ЖИЗНЬ МИМОЛЕТНОЕ ВИДЕНЬЕ...
Жизнь мимолетное виденье.
Круги волнами по воде.
В вечернем небе солнца тленье.
Салют сгорающий во тьме.
Часов безмолвное движенье.
Теряющийся в небе след.
Волшебное прикосновенье.
Души безудержный побег.
Проходит все и возникает,
ростком зеленым по весне.
И я исчезну испаряясь,
как след дыханья на стекле...